Прочетен: 4249 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 02.06.2009 14:06
Мислила съм много. Разсъждавала съм с дни за състоянието си. Търсех най-логичното обяснение. Лутах се между книги, лекари, мисли. Накрая мога да го систематизирам така:
За мен ПР и всички произтичащи разстройства са моментът, в който бягам към себе си. Момента, в който времето и мислите са насочени към мен. Защото винаги се раздавам за околните. Тъпча себе си, за да могат другите да са добре. Винаги съм добрата, умната, възпитаната. А то се трупа. ПР е сигналът да погледна към себе си. Да разбера моите мисли и чувства. Да разбера, че аз съм най важната на тази земя. Макар и болезнено аз ставах всеки път малко по малко егоист. Хората започваха да се сърдят – не бях толкова всеотдайна. Това беше моето време, в което аз да искам грижи и внимание. Но все пак проклинам деня, в който разбрах, че за да оценя себе си трябва да мина през ада. И то по няколко пъти. Кога ли ще науча урока си?
А ето и какво е казала жена за това състояние, което напълно покрива моето мнение:
„Казват, че гладът и любовта движат света! Така мислих и аз! Това беше, докато не познах страха! Страхът притежава нечовешка сила. Той те променя завинаги! Този страх, който влезе в душата ми, ме парализира, задушава и убива бавно и мъчително. Взима най- хубавото от мен. Не ме учи на човечност, а ме кара да хитрувам и ме прави лицемер. Виждала съм го! Той изостря чертите на нежното ми лице. Прави мътни и странни зелените ми очи. Променя усмивката ми. Добавя жълт цвят на кожата и груб тон в гласа ми. Аз познавам страха, но това не ме прави по-силна или по-знаеща. Проклинам деня, в който допуснах в сърцето и ума си страха! От този ден аз вече не съм същата и никога няма да бъда! А как искам да се върна към себе си! Търся път, а все не го намирам...”
Аз си мисля, че в момента в който успееш да дефинираш проблема, да го признаеш, да го погледнеш отстрани то тогава си направил първата крачка по този път.
Предполагам, че блогът е един от начините:-)))