Историята продължава по стандартния начин - психиатър, seroxat. след месец и половина вече бях OK (т.е. без ПА). По-натам- година и половина лечение, спиране на seroxat-а, осем месеца- без хапчета ...... и сега ПАК СЕ ВЪРНА!

БЯХ СИГУРНА, че "ще се размина толкова лесно". Но уви. Сега съм на Cipralex, пия го от 23 дни. Бях в отпуск от началото на месеца. Отидох на море с приятеля си (той много се грижи за мен), тогава почнах хапчетата. Сещате се, че морето ми отиде на кино. Излизах много рядко, само вечер (не знам защо). Прибрахме се в София, отпуската свърши и на сутринта се събудих за работа. Стигнах.. до метрото (с приятеля ми, той щеше да ме заведе).. и се прибрахме. Не можех! Просто не можех. Обадих се и си взех една седмица болничен... От пет дни не съм мръднала от къщи. Само вчера реших да се правя на смела и отидох сама до BILLA (тя е до нас), стана ми лошо на опашката, но успях да се прибера. Понеделник трябва да съм на работа... Страх ме е. Не знам дали ще мога да се справя. Дали ще се наложи да напусна...? Знам, че хапчетата още не са започнали да действат. Предния път като мина малко време се чувствах отново добре. Знам,че и сега ще е така, просто ми трябва време. И.. ДА, готова съм да ги пия цял живот само и само всичко да е наред!

03.09.2008.

Ципралекс пия точно от 28 дни, по 20 мг. Едната част от тези дни, все още бях на море. Имах 20 дни отпуска и от тях 4 пъти успях да отида на плаж, след 5ч. разбира се, че жегата не ми действа добре. Към 10-тина вечери излизах. Някой път идеално "се вписвах" във веселбата, друг път ми беше доста напрегнато. Е, имаше и случаи, в които само 10 мин. разходка и до там. Или пък седим в заведение с приятеля ми и компания и аз му казвам: "Ставай ВЕДНАГА искам да си ходя!" Само да уточня, че става дума за Созопол (там бях по време на отпуска), а там има толкова много хора по улиците по всяко време на денонощието, че карфица да хвърлиш няма къде да падне. После се прибрахме в София и си взех една седмица болничен. В деня, в който трябваше да съм на работа, стигнах само до метрото, но не се качих, достраша ме и се прибрах. Сега съм в неплатена отпуска. Седя си вкъщи. Излизам все още много рядко и на близичко. Знам, че с времето това ще се промени. Трябва по настойчиво да се понасилвам да излизам за да се убедя сама, че няма от какво да се страхувам. Пък и ми се връща на работа вече. Хем не ми се стои вкъщи, хем още не съм преодоляла страха. Знам, че мога, не е там работата. Трябва време, а аз съм от нетърпеливичките.

15.09.2008.

Днес УСПЯХ да отида на работа СЪВСЕМ САМА!!! Искаха да ме нападнат гадните ПА, но аз успях да ги спра! И то благодарение на това, което прочетох във форума на Розали. Ето цитат на едно от момичетата: "Опитвах се да си преместя мисленето в лявото полукълбо на мозъка, защото в повечето случаи ние жените и най-вече хората с ПР мислят постоянно и само с дясното полукълбо. В дясното полукълбо на мозъка са ни заложени-емоциите и чувствата. Дясно мислещите са хора на чувствата, ориентирани към "голямата картина” - въображението, символизма, философията. ( ...)Виждах дадените числа на серийния номер и си ги събирах по някакъв начин, получавах си някакви други цифри и така и тях си събирах и получавах други.” Действа!

Най-омразното ми нещо е (стана, откакто се върна ПР) претъпканото метро рано сутрин. Хем ми се спи и нямам сили да се боря с каквото и да било, още повече с ПАтаки... Та, тази сутрин, казвах си известно време, че всичко ще е наред, ама... друг път.Усещах, че се задават и ...почнах по всевъзможни начини да събирам и изваждам цифрите от поредния номер на билетчето за метро...Получи се! Неприятните усещания избледняваха!

Иначе навън нямам почти никакви проблеми, но това метрооо, ще ми вземе здравенцето...

16.09.2008.

Вчера тъкмо се зарадвах, че успях с доста усилия да отида на работа..но днес напълно се сринах. Не можах нищо да направя.Казах на шефа (по телефона), че напускам. Все още не мога да се изправя срещу страховете си. Знам, че след време ще мога, но не и сега.Ще си дам не няколко седмици (както направих първоначално), а няколко месеца. Ще си почивам, няма да се налага да ставам рано, да съм като парцал цял ден, да се чудя ще се наспя ли, ще съм във форма ли (за работа) и ще успея ли да стигна до офиса. Аз иначе за удоволствие мога да излизам на заведение, с приятели... не всеки ден, но го правя...Просто за сега ще спра да работя, това много ме натоварва, притеснява, изнервя, отчайва... уф. Ципралекса си го пия, ама..още време иска. 41 дни стават днес. Не знам какво да очаквам. Уж нещо хубаво, пък да видим.

17.09.2008.

Ами, смотано ми е днес. Това време е ужасно. Меланхолично едно такова. Още повече ме подтиска това, че утре имам рожден ден, а нямам никакво настроение за празнуване. Ще поканя точно двама, трима близки приятели. Още се чудя къде. Вкъщи някак си няма да ми е празнично, а за навън.. ме налагат мисли от рода: "Дали ще ми се излиза", "Ако отидем в заведение и "се случи нещо", ще мога ли да се овладея...,а ако не мога, не върви да зарежа гостите и да се прибера светкавично." Ей такива неща ми се въртят в главата.

04.10.2008.

Спряха ми Cipralex-а. Не ми действа нещо. Сега пия Seroxat- 40mg. Почнах да ходя на психотерапия. Интересно е, надявам се, че ще е и полезно. Пси ми обясни каква е схемата. Наличието на "вътрешни конфликти" води до тревожност. Когато тя стане повечко се появяват физическите симптоми и се започва "заболяването". Психотерапевтът може да ми помогне (да ме научи) как да откривам и да формулирам своите вътрешни конфликти. Веднъж изведени и формулирани те вече могат да бъдат и разрешени т.е. премахнати. От там намаляване на тревожността и свеждането и до нула. ..Никакви страхове, никакво ПР...Цялата тази работа изглежда доста трудна. Говорихме за някои аспекти от живота ми, Пси ми задаваше насочващи въпроси, за да "види" евентуални тревоги, които аз не мога да позная, че са такива. Малко объркано звучи.Постави ми задача. До следващата ни сесия да помисля защо и поради какви причини се върна ПР. Какво се е случило, че да провокира това ми състояние отново?При мен ПР се отключи от огромни промени в живота ми, някои не до там хубави, но най-интересното е, че се върна в доста щастлив период. Бях се оправила вече веднъж... Имам хубав дом, живея с човека, когото обичам, имах страхотна работа, приятели, забавления... Ежедневието си вървеше перфектно... Та точно в тези щастливи мигове за мен, се върна гадът. Странно.

09.06.2009.

От края на 10.2009 не съм получавала ПА. Пия си Сероксата и си живея живота!... Хубаво!!!