Дойде първата криза със невероятно силно сърцебиене, чувство че умирам и ужас. Започнах да посещавам често бърза помощ, правих си изследвания на сърцето, но лекарите твърдяха, че ми няма нищо. Никой обаче не се сети да ми каже, че това е ПР. Така мина една година - изпитвах страх, чудех се какво става с мен и защо съм като бабичка, въпреки че съм толкова млада...

Докато един ден на улицата ми стана страшно лошо – сърцебиене, високо кръвно – 180 - 110, треперене, бях сигурна, че умирам. Тогава отказах да излизам от нас и настоях родителите ми да вземат мерки, защото повече не издържах. Така година след първата криза отидох за първи път на психиатър, който ми обясни за какво става дума и ми даде лекарства. Въпреки това си мислех, че съм единствения млад човек, на който се случва такова ужасно нещо и живота ми се проваля. Тогава нямаше интернет и не можех да се запозная с хора с този проблем. Последваха най-гадните години в живота ми – ту се оправях докато пиех хапчетата, ту се влошавах като ги спирах. Лошото беше, че през цялото време си мислех, че съм едва ли не единствена на света с тази болест и съм различна от останалите млади хора. Започнах да си мисля, че полудявам, да чета материали за шизофренията и да се плаша от нея. Вече не се страхувах толкова от смъртта, колкото от полудяване.

След едно влошаване смених психиатъра. Той ми каза, че досега съм лекувана грешно, защото съм пила не само антидепресант, но и ривотрил. Даде ми само антидепресант и бързо ме изправи на крака. След като го пих една година, реших да го спра сама. Успях и бях изключително добре цели четири години, в които не съм пила никакви лекарства. Мислех, че съм излекувана и повече няма да ми случи. Но наскоро преживях едно любовно разочарование и отново се влоших. Така че сега отново съм на лекарства, но вече съм по-смела и знам, че има оправяне. Открих много хора с моя проблем и разбрах, че не съм единствената на света с него. Вече не мисля, че ПР е най-големия проблем на света и живота ми трябва да се върти около него. Освен това смятам, че с годините ПР става все по-лек и вярвам, че в един момент ще изчезне напълно.