Напоследък се сблъсквам с болни физически хора, кои по рождение, кои в следствие.

Мъчно ми е за тях. Искам обаче да спра да приемам тяхната съдба. Аз нося достатъчна тежест. А въпросите са толкова много.

Така ли се чувства един болен човек, който трябва да се примири със съдбата си, както аз?

Не се ли бори и не мрази ли съдбата за участта си?

Кога идва успокоението и приемането?

Кога живота се нормализира?

И всъщност кой е нормален?