Днес имах от онези ужасни моменти. Мислите ми се лутаха в главата, задушаването почна и паниката беше на прага. Обзе ме ужас отново.   Защо си го причинявам?   Днес говорих с един приятел. Той е отказал алкохола от доста време. Включително и в комуна е бил. Та слушах го него и си мислех – пристрастена съм към мислите си. Към това да се чувствам зле, причинявайки си ужаса сама. Та аз успях да издържа само три месеца. Какво са три месеца?   Дори ми се прииска да избягам далече от нас, да не се прибирам изобщо. Защото навикът е силен.   Толкова е тъпо, че чак сега пишейки ми става смешно. Но това е моята терапия и моята комуна. Мястото, което изтръгва мислите и освобождава съзнанието ми.

в тази комуна не си сама...
Мислите ни са често нашите окови.
Не знам дали ти е попадала книгата "Излекувай живота си" - определено казва как да накараме мислите да се подчинят на другото ни, позитивното аз