Как ставаме роби на състоянието си? Замисляли ли сте се как всичко се върти около него? Как живота ви се подрежда около това как се чувствате и защо?

Може би наистина е нужно да промениш нещо, за да спре да се повтаря, но най грешно е да започнеш да се лишаваш от това, което харесваш за сметка на положението, в което се намираш.

Аз съм твърдо против това. Аз не съм променила нищо в начина си на живот. Имам приятелка в същото положение. Тя спря алкохола и цигарите. Освен мъките от болестта тя в момента страда от лишенията, които сама е наложила. Тя се ръководи от болестта. Грешно.

Когато казах на моето пси, че ме е страх да правя разни неща – тя ми каза да не се лишавам от тях. Да предизвиквам себе си. Защото обратното е много по опасно. Ставаш роб. Измъкването е много по трудно.

Това състояние, тези разстройства идват от вътре. Някъде по пътя на развитието ни, по привичките, възпитанието, приемането на околния свят. Това трябва да променим. Не да се лишаваме и ограничаваме.