Откакто ми е поставена диагнозата тревожно разстройство (ТР) – казвам го така, защото съм минала сигурно през всички тревожни разстройства, съм пиела лекарства. Правила съм опити за спиране и съм издържала около два месеца. За това при евентуална бременност не знаех какво ще правя без тях. Но твърдо бях решена, ако ми се случи, да не пия.

Истината е, че тези девет месеца бяха ужасни. Възход и падение в емоционално отношение. И страх. Доста тежка предродилна депресия. Лежах няколко пъти в болница за задържане. Изкарах цяла бременност с болки. Истината беше, че физически нямах причини за тях. Просто ме болеше. Явно страха увеличаваше усещанията.

Много пъти четох упътванията на различни антидепресанти. И все отлагах започването им. Много ме беше страх как ще се отразят на нероденото ми дете. Консултирах се с психиатри. Интересното беше, че никой от тях не ми предложи да пия лекарства. А аз не знаех как да се справя със състоянието си без тях. До сега винаги те ме спасяваха, а сега за първи път бях сама. И от това ме беше още повече страх. Дали няма да се разпадна и да откача напълно.

При поредното ми лежане в патологията ме консултира невролог. Благодарение на него що годе стъпих на краката си. Даде ми билково лекарство – само валериан и маточина. С него започнах да спя отново и не плачех толкова често. Това беше и последното ми лежане в болница.

Раждането наближаваше. Трябваше да подготвям нещата за детето. Отлагах постоянно, не поглеждах детски дрехи, играчки и легълца. Като купихме кошарката не спрях да плача. За мен живота се делеше на две – до преди раждането и след него. Не вярвах, че има живот след това.

Боже, бях като в сън. Но не от хубавите.

Разбира се раждането беше напълно в синхрон с цялата ми бременност – родих и по двата начина – доста тежко. Но оцелях. И аз и бебето.

До момента не съм пила все още АД. Кърмя. Кофтите моменти са доста по-малко.

През цялото време ходех на терапия. Предполагам, че тя помогна много да устискам.

И сега поглеждайки назад, като знам, че съм се справила няколко пъти без лекарства, че оцелях и не загубих разсъдъка си се чувствам по уверена. Може би това беше урока ми. Да знам, че съм силна.

И както казва моя позната със същите проблеми – ако пак се наложи да пие лекарства ще забременее отново и ще се излекува.

Съветите, които искам да дам са следните, дано ви помогнат:

1. Вярвайте, че всичко минава, няма как вечно да сте в дупката.

2. Казвайте си, че това са хормони и те ви карат да се чувствате зле. Един вид оправдавайте се с бременността. Много помага.

3. Мислете го като болест, която свършва. След раждането винаги може някой да ви помогне и ако се наложи да започнете лечение.

4. Ако имате възможност ходете на терапия или контактувайте с други бременни жени. Нямате си и идея колко много са като вас. За жалост в нета не пишат, особено във форуми като бг мама, там всички бременни са щастливи, което в реалността не е така.

5. Не сте сами.

Вярвайте, че си струва. Аз не вярвах и затова ми беше още по-тежко. Сега съжалявам, че изкарах такава бременност. Въпреки че съм сигурна, че колкото и пъти да ми се случва, все ще е такава.