spodeleni migove :: В ЖЕГАТА

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

17.08.2014 13:57 - В ЖЕГАТА

Автор: hadjito Категория: Изкуство

Прочетен: 485 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 17.08.2014 14:09

В ЖЕГАТА

     Защо ли днес е много силно слънцето? Каква е тази яркост ослепителна? И в не планираната тежка жега, какви са плановете на горещината!? А може би там някой иска да се снима с лятото за спомен и му е нужна много светлина!?
      Опалено от слънчевия пламък, зеленото край мене изрусява. Дори и от дълбоките подземия на жаркия сезон сега не лъха хлад, а топъл, спарен въздух. Безсилна е и планината да ме дари с прохлада в августовския обжарен ден. Заспал е вятърът на сянка нейде и огнени вълни край мене се разплискват. Трепери маранята в транс неистов край омърлушените сред ливадата купи сено, с полите си развети тя запалва дори и укъселите им сини сенки. И тук, сред грубата и неприятна миризма на пот, погалва ноздрите ми фин, уханен аромат от спукан пъпеш. Не е ли и самото слънце над пожълтялото поле един презрял и спукан пъпеш сред небето, от който сокове горещи се разливат по земята?
      В опалената пещ на лятото се изпариха песните на птиците и голямата му жажда изпи бълбукащия глас на близките поточета.
Поглеждам към цветята полски край пътеката, където тези нежни дъхави творения глави молитвено са свели за пощада. Но пощада можеш да измолиш единствено от пощадените.
      По прашните крака с напукани пети на лятото, бръмчат комарите на изгладнели часова за отдих сред прохлада. Край мен гората е застинала в дълбокия си размисъл и през ум не й минава ветрилото си да размаха. И вместо да подскачат във водата жабите, там сред пресъхналата локва, те тежко дишат, и едва се влачат в сгъстяващата се все повече тиня.
      По сламения път на лятото пристъпвам аз със сгорещени ходила към онзи склон, където след завоя се намира градината на другия сезон. А в него знам, че няма жега и може да се диша по-свободно в избистрения въздух на окъсели цветни дни.