Всичко вървеше добре. Периодът с ПР беше зад гърба ми. Бях спряла серопрама декември 2006 година. Така изкарах до Февруари 2007.

Започна да се връща напрежението и ужаса. Не ми ставаше лошо. Просто бях като в мъгла и не спирах да мисля как всичко се повтаря. Как ще съм пак на лекарства, които явно не помагат, след като ме повтаря.

Отидох на екскурзия. Там, когато не бях сред хора, плачех.

Търсех причината. Направих и кардинална промяна в живота ми. Уви, положението се влоши. Освен мисълта, че полудявам се появи нова, още по-страшна мисъл (поради лесната внушаемост няма да я споделям). Топката беше заседнала нон стоп в гърдите и гърлото ми. Загубих съня и апетита си. Исках да успея без лекарства, но не можех. Заради тази борба лечението започна много късно. Вече бях стигнала дъното. И излизането беше дълго.

Отново почнах Серопрам и Ривотрил (отново само за първият месец). Състоянието ми вече не беше ПР, ами генерализирана тревожност, клоняща към ОКР (т.е. имах си обсесии на лице) с елементи на депресия. Букет от болести.

Мразех началните дни със серопрама. Толкова ужас, слабост, безсъние. Ривотрила ме правеше на парцал. Оттогава не го обичам и него.

След около три – четири месеца почнах да се възстановявам. Ходех и на КПТ. Чрез нея се научих да заменям отрицателните мисли с положителни. Пишех сънищата си. Пишех есета.

Оправих се. Живота си тръгна нормално. Отново усетих чувства и емоции, които си мислех, че никога няма да изпитам.

Гледах логическото обяснение на всичко, което ми се случваше. Бях пълноценен човек. Развивах се професионално, мъжко внимание не ми липсваше дори за миг.

Живот приказка.

Така, с това лечение изкарах година и девет месеца.

Следва...