Беше прекрасен юлски ден. Имахме фирмено обучение. Както си седях усетих странно напрежение. Успях само да кажа – става ми лошо, донеси ми вода. И тогава ме удари. Токът през цялото тяло, виенето на свят, силния задух и подкосяване на краката. Станах и почнах да ходя в кръг. Пих вода, пуших цигара, пих кафе, ядох шоколад. Страхът, че става нещо с мен беше неописуем.
Накрая страхът и напрежението избиха и започнах да плача. След час мъчение, ме отпусна. Беше първата запомняща се атака. С нея се постави началото.
Чувствах се странно след това. С дни. Спрях да пуша цигари, алкохола го забравих. Единствено мислех за състоянието си.
При следващата атака посетих Пирогов. Почти ми се изсмяха. Защото сърцето ми беше здраво, кръвното в норма.
Започна едно обикаляне по лекари – невролог, неврохирург. Ядрено магнитен резонанс и ЕЕГ, съмнения за множествена склероза.
Накрая лекарят просто ми каза – виж се, като излезнала от списание си, живей си живота.
А най-страшното предстоеше.
Криво ляво замина лятото. Дойде есента. Тези състояния се изострят пролет и есен. Съответно, аз все още незнаеща какво става с мен, се отчаях. Спрях да ходя на работа. Само плачех. Беше ме страх да седя и сама. Живота ми загуби смисъла...
Докато не попаднах на психиатър, който ми предписа лечението – Серопрам и Ривотрил + терапия.
Първия ден със Серопрам беше ужасен. В този ден аз преодолях страхът си от смъртта. Просто исках да умра.
Но след месец, два нещата си дойдоха по мястото. Всичко се нормализира. Ходех си на терапия. От която нямаше кой знае какъв ефект.
Пих лекарствата година и три месеца. Ривотрила го спрях още в началото – след първия месец. След като се натрупа серотонина.
Тези месеци бяха едни от най-щастливите в живота ми. Спрях да пия всякакви лекарства и да се страхувам от една камара болести. Наслаждавах се на всяка минута от живота си – смеех се, плачех, оценявах всичко. За мен ПР беше най-хубавото, което можеше да ми се случи. За да заобичам живота си и най-вече себе си...
Следва
